сряда, 16 юли 2014 г.

Да надникнем в Раклата на Златина




Как се казваш, на колко години си, от кой град си?
Името ми е Златина. От София съм. Скоро навърших 33 години.

Какъв човек си?
Импулсивна, чувствителна, непринудена. Обожавам слънцето, понякога съм сериозна и замислена, както казват хората – потъвам в себе си. Обичам да се разхождам по улиците, да усещам морския хоризонт, полюшването на вятъра и с боси крака да стъпвам по топлата земя. Мисля, че съм земен човек, който обича незабележимите неща в живота, обичам да се усмихвам, да слушам света около себе си и да съм с моя любим.

Какво представлява сбъднатата ти мечта (какво твориш)?
Сбъдната мечта... надявам се още да не е сбъдната. Понякога усещам, че тичам към нея, друг път ми се струва, че съм я изпуснала, но винаги знам, че е пред мен и докато съм на тази земя ще я търся, ще й се усмихвам, ще я обвивам с красота и някой ден знам, че ще се сбъдне.
А какво творя ли – творя себе си. Всекидневно, с всеки дъх, с всяка мисъл. Творя с ръце, душа, сърце. Използвам много материали, но напоследък съм завладяна от порцелана, който е много нежен, ефирен, всепоглъщащ. Изглежда много крехък, но всъщност е много здрав материал след всичките процеси на изпичане в пещта. За мен той е съвършенството и дано да дойде ден, в който да мога да го овладея. Много обичам различни релефни структори, с порцелана мога да постигна това което търся. Вероятно и затова в работите ми има много релефни орнаменти, пропити с нежност и носталгия към природата, от която се отдалечаваме често.

Как избра името на твоето местенце?
Името „Раклата” дойде много импулсивно, тъй като друга моя страст е реставрирането на мебели. Първата такава, която открих бе една разпадаща се ракла, постепенно възстанових втора, трета и така зъд гърба си имам около 15 стари ракли, върнати отново към живота. Оттам дойде самото име, а в Раклата човек може да скрие и вдъхне красота на безброй тайни, които са частички от него самия, от неговото минало, настояще и бъдеще.
За мен „Раклата” е много интимно, уютно и вълшебно местенце и приканвам всеки, който я почувства така, да я открехне и да се наслади с отворени сетива на нещата, които създавам.

Каква беше първата ти работа и за кого?
Мисля, че бях ученичка, когато откупиха първата ми картина, след това последваха и други. След като завърших образованието си в Национална Художествена Академия имах проект за две керамични мивки за частен дом. Това бе и първата  реализирана поръчка, която е правена специално за дадено интериорно пространство.

Как реши, че това е твоето призвание?
Когато човек ляга с усмивка и се събужда с усмивка след дълъг работен ден в ателието, който е продължил над шестнадесет часа, болят те ръцете и гърбът след физическа работа, но душата ти пее, сърцето ти е радостно, тогава не се и замисляш за това какво е твоето призвание и струва ли си да го правиш. Тогава знаеш, че това което създаваш, работиш и правиш си ти самият, независимо какви усилия ти коства. Усещаш, че това, което работиш – това е твоят живот, твоята мисия, твоят път. Тогава красотата и щастието имат друго измерение, те живеят в мен самата, усмихва се не само лицето, а и душата.

Защо избра да сбъднеш мечтата си тук (в България)?
Доста сложен въпрос. Дори незнам как да отговоря.
Може би, защото не съм имала шанса.
Но знам, че имам шансът да сбъдвам мечтата си тук в България.

 Каква е твоята професия, специалност и помага ли ти тя в това начинание?
От четиринадесетгодишна се занимавам с керамика. Завършила съм бакалавърска и магистърска степен, спец. Керамика при Проф. Божидар Бончев в НХА. Безусловно мога да кажа, че това бе най-добрият избор за моето образование и знам със сигурност, че нещата които съм научила в академията ми помагат и до днес.

Какво представляваше пътят, по който вървеше, за да сбъднеш тази мечта?
След като завърших НХА изминаха няколко години в лутане и смяна на работи, докато успея да събера пари да си купя пещ, да създам и обзаведа ателие, да направя мечтата си реалност. И знам, че вече крача по пътя, по пътя на сърцето си, по пътя на творчеството, експеримента, на това да провокирам себе си с материала с който работя, да вдъхвам живот на белия порцелан. В началото работех по-плахо и несигурно, но с всеки ден се усещам по-уверена, все едно аз и порцеланът създаваме музика и един без друг не можем, както музикантът не може без своя инструмент.

Добре платена работа или такава, която вършиш с удоволствие?
Оооооо, едва ли е добре платена работа, напротив. Но това, че работя това което обичам, което съм учила с радост и нестихващ интерес, за мен това е достатъчно. Пари на човек винаги му трябват, но свободата да си самия себе си и да усещаш, че душата ти лети, това за мен е важното.  Когато се обърна назад, виждам, че е имало смисъл това което правя. Радва ме радостта на хората, които се докосват до сътворени от мен неща. Това ме кара да продължавам напред.

Защо хората трябва да преследват мечтите си?
Заради щастието. Чувстваш се щастлив, когато достигнеш своя мечта. А всяка мечта е частичка от всеки човек. И достигайки до нея, човек достига до самия себе си, разбира по-лесно себе си, своите чувства, своите емоции и копнежи. А когато човек достигне себе си и своята мечта, осъзнава пълното щастие!!!



















Цялото творчество на Злати, можете да разглдате в нейния сайт - www.raklata.com и във Facebook.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.

Disqus Shortname

Comments system

top navigation

Subscribe

logo

footer social

footer logo

header-menu

Popular Posts

Flickr Images

Like us on Facebook

Popular Posts

© Art Enn viu, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena